Като за начало

Току що направих първата крачка към вечното щастие – примирих се, че висшата математика не може да бъде надвита. Ще ми стигне и само да я взема, без значение с колко, стига да мина.

Това ми настроение търпи промяна. Ще бъде оповестена.

Едит1, 27ми Ноември 2011г. :  Вече не мисля, че ще е само с колкото да мина, а с прилична оценка. Започнах да чаткам здраво, но по-лошото е, че се амбицирам.

Едит2, 28ми Ноември 2011г.: Отчаяна съм. Тъкмо се зарадвах, че задачите дотук ги пръскам само с поглед, и трябваше да станат още по-големи говна, и да се размиришат още повече.