По пътя към равносметката

Кой ме би?

Питам се това от едно известно време. Колкото повече време минава, толкова повече съжалявам за избора си. Защото си имам една мечта. Да, твърдях, че никой няма да ми попречи да издам книга, независимо какво следвам. Но напоследък се чудя до колко изборът ми беше правилен и не съм ли сбъркала някъде в разсъжденията си.

В никакъв случай не казвам, че няма да ми е полезно. Смея да твърдя и, че не е толкова сухо и скучно, както си мислят повечето, които чуят какво следвам. Дори напротив. Специалността ми помага по-лесно да разшифровам скритите послания зад думите, изписвани всеки ден по вестниците, изговаряни по новините. Помага ми да си обясня ситуацията в скъпата ни родина и защо е такава. Но не ми е страст.

Да, интересно ми е да разбирам някои тайни и подробности, свързани с инфлацията, безработицата и БВП. Но не искам това. Искам да тренирам своите нюх и интуиция навън на полето. Investigative Journalism го наричат и ми звучи почти като работа в ЦРУ или ФБР. От известно време моделът ми за modern-day woman е Лоис Лейн, колкото и глупаво да звучи. Това е кариерата, за която си мечтая – летящ старт и бляскаво бъдеще в сферата на журналистиката. А ето, че не следвам този път.

Обезкуражавам се все повече и повече, наблюдавайки тенденцията във факултета по журналистика на любимия ми СУ да не предлагат възможността да запишеш журналистиката като втора специалност. Е, разбира се, никой не е казал, че изобщо имам шанс да ме приемат /о, я стига, особено каквито са субективни краваи/, но се надявах да имам една отворена вратичка, колкото и малка да е тя. Мечтата ми започва да се пропуква. А обществото не спомага за опазването й.

Щеше да е толкова по-лесно, ако можех да си намеря работа като фрийланс журналист. И без това обичам да сядам и да пиша на случайни теми. Разбира се, ай диманд пеймънт като благодарност за старанието ми и ‚уменията‘, които съм готова да демонстрирам, когато някой ги поиска. Имам чувството, че това ще е единственият ми шанс да се занимавам с нещото, което ми доставя удоволствие.

Искам и да спомена, че съзнанието ми, колкото е крехко, може и да не издържи до четвърти курс, колкото и да не ми се иска да захвърля усилията, които положих, за да вляза там, където съм сега, само за да уча нещото, което всяко малко момиче мечтае. Особено при положение, че мястото, на което се намирам, изобщо не е лошо.

Do you get me?

Като за начало

Току що направих първата крачка към вечното щастие – примирих се, че висшата математика не може да бъде надвита. Ще ми стигне и само да я взема, без значение с колко, стига да мина.

Това ми настроение търпи промяна. Ще бъде оповестена.

Едит1, 27ми Ноември 2011г. :  Вече не мисля, че ще е само с колкото да мина, а с прилична оценка. Започнах да чаткам здраво, но по-лошото е, че се амбицирам.

Едит2, 28ми Ноември 2011г.: Отчаяна съм. Тъкмо се зарадвах, че задачите дотук ги пръскам само с поглед, и трябваше да станат още по-големи говна, и да се размиришат още повече.